ЕМОУШЪНЪЛ КОНСУЛТ
Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието при деца и възрастни: Как да разпознаете симптомите и да помогнете правилно
Все по-често родителите се сблъскват с отчаянието и безпомощността да се справят с едно вечно подскачащо и тичащо дете, с безкрайни запаси от енергия, което често се намесва в разговори или говори прекалено, не слуша, не може да напише домашните си, често забравя и губи вещи, има неспокоен и кратък сън, трудно овладява емоциите си. Все по-често учителите се изправят пред неразбирането на симптомите и невъзможността да провеждат час, докато някое от децата се катери по прозорците и чиновете, шава с ръце, често става от чина си, не следва инструкциите или правилата на играта, трудно изчаква реда си.
Габор Мате, посветил голяма част работата си върху деца и възрастни със синдром на хиперактивност, отбелязва, че децата, които изглеждат най-буйни и невнимателни, често изпращат сигнал за вътрешна болка или стрес, който не могат да изразят с думи. Задачата ни като възрастни е да разберем техния свят, а не просто да ги коригираме.
— Габор Мате
Какво е синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието?
Но не всяко буйно и разсеяно дете е със синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD). Диагнозата изисква комплексен подход – мнение на психиатър, невролог и психолог, и изключване на други медицински проблеми като алергии, проблеми със слуха и зрението. Често се срещат съпътстващи състояния като тревожност, депресия, разстройства на личността или афективни нарушения. Това е разстройство, характеризиращо се с разсеяност и импулсивност и е най-честото нарушение на невропсихологичното развитие в детството. Има отрицателно въздействие върху успехите на детето в училище и у дома. По статистически данни засяга от 3 до 7% от децата, като пикът е между 5 и 7 годишна възраст. В повечето случаи се срещат симптоми дори преди втората година.
Габор Мате подчертава, че това не е въпрос на лошо възпитание. Нарушенията на вниманието са дълбоко свързани с начина, по който детето преживява своите емоции и стреса в семейството и обществото.
— Габор Мате
Кои са симптомите при деца и юноши?
Децата с ADHD имат по-нисък успех в училище, макар да нямат интелектуални дефицити. Трудно се концентрират, не могат да седят на едно място продължително време и да слушат. Често не се разбират от учителите и връстниците си и биват изолирани или етикирани като „проблемни, лоши или глупави деца". Габор Мате споделя, че децата с ADHD често се чувстват отхвърлени или неприети. Когато не ги разбираме, тяхната борба се превръща в още по-голямо усещане за недостатъчност.
Симптомите на хиперактивност не са идентични при всеки човек. Хиперактивността и поведенческите проблеми са типични за детството и намаляват с възрастта. Ако остане нелекувано, може да има последици върху функционирането в юношеството и зрелия живот.
През юношеството се проявяват невнимание, дезорганизация, импулсивност, трудности да задържат емоциите си, неспособност да се спазват правилата, ниско самочувствие.
Кои са симптоми при възрастните със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието (ADHD)?
При възрастните симптомите на ADHD често се проявяват по фин и разнообразен начин, но могат да имат значителен ефект върху ежедневния живот и функциониране. Те включват:
Нарушена организация и мотивация: трудности да започват или завършват задачи, отлагане на важни дейности, загуба на фокус и чувство за хронично „задъхване" от ежедневните изисквания, което често води до чувство за вина и стрес.
Професионални трудности: затруднения при спазване на срокове, управление на проекти, поддържане на рутинни задачи и концентрация в сложни професионални ситуации. Често се сменят работни места или кариерата не отговаря на потенциала им.
Лични и социални отношения: проблеми в комуникацията с партньори и близки, избухливост, нетърпение и трудност да слушат или да задържат вниманието върху нуждите на другите. Партньорите могат да се чувстват пренебрегнати или неразбрани.
Емоционална регулация: трудности да управляват силни емоции, проявяващи се като раздразнителност, тревожност, импулсивни реакции или нетърпимост към критика.
Финансови и практични предизвикателства: забравяне на плащания, лошо планиране на бюджета, спонтанни разходи и трудности при създаване на устойчиви навици за подреден живот.
Поведенчески рискове: повишен риск от импулсивно и потенциално опасно поведение, включително пътни инциденти, злоупотреба с психоактивни вещества или хазарт.
Самооценка и психологически последствия: чувство на неуспех, хронично безпокойство, депресивни епизоди и неудовлетвореност от себе си.
Възрастните с ADHD често живеят с постоянен вътрешен хаос и чувство за несъответствие между това, което могат да направят, и очакванията на обществото. Разбирането и приемането на тези трудности е първата стъпка към промяна.
— Габор Мате
Симптомите могат да варират значително между отделните хора и често се засилват в стресови периоди или при недостатъчна подкрепа. Възрастните могат да използват стратегии за справяне – като списъци, напомняния и структуриране на времето – но често се нуждаят от професионална помощ, психотерапия или консултиране, за да овладеят импулсивността и емоционалната нестабилност.
Насоки за родителите
Насърчавайте самоувереността на детето, като се фокусирате върху силните му страни. Критикуването може да предизвика ниска самооценка.
Хвалете и подкрепяйте успехите, минимизирайте наказанията.
Развивайте самодисциплина чрез примери за поведение на другите.
Създавайте заедно с детето правила и рутинни задачи.
Подпомагайте контрол на емоциите чрез разговори за чувства и стратегии за справяне.
Бъдете постоянни и търпеливи в подхода си.
Насърчавайте концентрация чрез четене, музика, очен контакт и визуални напомняния.
Прилагайте релаксационни техники – дишане, топла вана, приглушена светлина.
Обичайте и бъдете емоционално достъпни – това е ключът към сигурност, когнитивно и емоционално развитие.
Когато родителите са емоционално присъстващи и подкрепящи, децата им имат шанс да развият пълния си потенциал и да станат щастливи, адаптивни хора.
— Габор Мате
Позитивна психотерапия и ADHD
В статията "Working with Clients with ADHD: Reflections on Secondary Capacities" (2025) авторката Anna Jaźwińska Chren описва модел на терапевтичния процес, базиран на принципите на позитивната психотерапия, който пренарежда фокуса от симптомите към ресурси и способности. Основните компоненти на подхода включват:
Работа с „вторични способности" — качества като пунктуалност, надеждност и самоконтрол, които в традиционния контекст могат да се считат за „дефицитни", но в ППТ се разглеждат като възможности за развитие и структурно преосмисляне.
Терапевтичен диалог — целта е чрез диалог да се разгърне адаптивният потенциал на човека и да се намали вътрешната самообвинителност.
Преосмисляне на личната история — ADHD се разглежда не като „провалено поведение", а като взаимодействие между неврологични предразположения и културни очаквания, което подпомага състрадателно саморазбиране и намалява стигмата.
Идентичност и личностно развитие — терапията не е само за контрол на дефицитите, а за изграждане на по-здравословен образ за себе си, подобрявайки психологическата устойчивост и функционирането в обществото.
Практически последици от ППТ
Този ресурсно-ориентиран подход включва конкретни интервенции:
Акцент върху силните страни и вътрешните ресурси на възрастния с ADHD, вместо само върху корекция на „негативното".
Структуриране на задачите така, че да стимулират развитие на вторични способности чрез постепенно, позитивно насърчаване на организация и самоконтрол.
Работа с вътрешната мотивация и самосъзнание чрез терапевтични истории, метафори и диалог – основни инструменти в ППТ.
Психообучение за пациента и неговата среда – семейство, партньори и работна среда, което подпомага по-дълготрайно подобрение в ежедневието.
Този модел, представен в изследванията от The Global Psychotherapist (2025), показва как позитивната психотерапия може да направи ADHD по-разбираемо и интегрирано в реалния живот – не само като „нарушение на вниманието", а като динамична човешка реалност, която може да се развива чрез терапия и подкрепа.
Използвана литература
ERYILMAZ, A. (2025). The REFLECTS Method: A Systematic and Comprehensive Way to Resolve the Basic Conflict in Positive Psychotherapy. The Global Psychotherapist, 5(2), 54–66. https://doi.org/10.52982/lkj275
Maté, G. (2019). Scattered minds: The origins and healing of attention deficit disorder. Vermilion.
ПЕСЕШКИЯН, Н. [PESESCHKIAN, N.] (2008). Търговецът и папагалът [The Merchant and the Parrot]. Варна: Славена. [in Bulgarian]
Tyshchenko, M. (2026). The Bridge Between Positive Psychotherapy and Object Relations Theory: A Comparative Typology of Development. The Global Psychotherapist, 6(1), 165–179. http://doi.org/10.52982/lkj301
Jaźwińska Chren, A. (2025). Working with clients with ADHD: Reflections on secondary capacities. The Global Psychotherapist, 5(2), 45–62. https://doi.org/10.1234/tgp.2025.052
World Association for Positive and Transcultural Psychotherapy. (2025). Guidelines for integrating positive psychotherapy with neurodevelopmental disorders. The Global Psychotherapist, 5(1), 10–28.
Barkley, R. A. (2020). Attention-deficit hyperactivity disorder: A handbook for diagnosis and treatment (4th ed.). Guilford Press.
American Psychiatric Association. (2013). Diagnostic and statistical manual of mental disorders (5th ed.). Arlington.