Първите пет години, които решават съдбата: значението на емоционалната сигурност и грижа

Автор: Роза Филева-Хаджова

Защо ранното детство е решаващо

Периодът от раждането до петата година е ключов за формирането на когнитивните способности (способността за мислене, учене, разбиране и решаване на проблеми), емоционалната стабилност и базисното доверие към света. Именно през този етап се полагат основите на самочувствието, умението за регулиране на емоциите и моделите на социални взаимоотношения.

Малките деца трудно могат да изразят вътрешните си преживявания, поради което тяхното емоционално напрежение често остава незабелязано. Рискът от затруднения в развитието се увеличава значително, когато детето расте в среда на домашно насилие, психично заболяване на родителите, интелектуални затруднения или злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества.

Ранната привързаност: основа на доверие и психично здраве

Качеството на ранната връзка между детето и основния грижещ се възрастен е решаващо за емоционалното развитие. Джон Боулби, бащата на теорията за привързаността, подчертава, че детето се ражда с вродена потребност да формира близки връзки с родителите или други значими фигури. Тези първични връзки служат като „вътрешна работна моделна база", която оформя очакванията на детето за себе си, за другите и за света като безопасно място. Боулби разглежда привързаността чрез няколко ключови аспекта:

1. Базово доверие — Когато нуждите на бебето редовно се удовлетворяват от предвидима и отзивчива фигура, то развива чувство на сигурност, или т.нар. „сигурна привързаност". Това доверие става основа за по-късни социални връзки и способността за емоционална регулация.

2. Вътрешен работен модел — Детето изгражда ментална „карта" на взаимоотношенията. Когато се чувства обичано и защитено, очаква света да е предсказуем и безопасен. Ако връзката е несигурна или непоследователна, детето може да развие несигурен стил на привързаност, който влияе на взаимоотношенията му през целия живот.

3. Адаптивна реакция при стрес — Сигурната привързаност помага на детето да се успокоява при тревога, болка или страх. Несигурната привързаност води до повишена тревожност, изблици на гняв, плач или отдръпване – характерни за деца с емоционално недостъпни или непредсказуеми родители.

Боулби подчертава, че ранните години са „чувствителен период", през който детето е особено възприемчиво към качеството на привързаността. Подкрепящите, стабилни и емоционално достъпни родители намаляват рисковете за психичното здраве и изграждат основа за самоувереност, емпатия и социални умения.

Генетична предразположеност или влияние на средата?

Въпросите, засягащи развитието на детето, включват както генетични фактори, така и фактори от средата. Доказано е, че генетичното предаване играе роля при шизофрения, големи афективни разстройства и антисоциално поведение. В същото време съвременните изследвания показват сложната взаимовръзка между генетика и среда.

Rutter (2006) установява, че излагането на майката по време на бременността на високи нива на стрес и тревожност увеличава вероятността детето, родено с генетично предразположение към психично заболяване, да прояви симптоми в ранна възраст. Подобни заключения идват от мащабното финландско изследване на Tienari (2004), което проследява осиновените деца на майки с шизофрения. Резултатите показват, че децата с висок генетичен риск, които са приети в добре функциониращи семейства, имат значително по-ниска вероятност да развият психично заболяване, отколкото тези, настанени в семейства с тежки семейни трудности. Това подчертава, че когнитивното и емоционалното развитие на детето често се влияе от качеството на родителската грижа.

Някои негативни влияния върху когнитивното и емоционалното развитие са:

• Чувството на изтощение, физическото заболяване, депресия и ниско самочувствие могат да ограничат способността на майката да стимулира и ангажира бебето си.

• Противоречивото и непоследователно поведение на родителите (double bind), непланираните раздели, актовете на агресия или емоционалната дистанцираност могат да нарушат процеса на привързаност (Ейнсуърт и Боулби).

Емоциите и поведението на децата са в голяма степен свързани с настроенията и действията на родителите. Неспособността на децата да изразят емоциите си с думи често се проявява чрез изблици на гняв, агресия, плач или униние. За оптимизиране на способността на бебето да регулира емоциите си е от съществено значение наличието на отзивчив и надежден родител, който представлява стабилна фигура на привързаност. Например, майки, които изпитват психотични симптоми след раждането, са по-склонни да възприемат бебетата си като пасивни същества и да интерпретират жестовете и мимиките им негативно (Мъри и др., 2001). Това е пагубно за развитието на базисното доверие, което е всъщност „основната задача през първата година от живота на детето" (Fahlberg, 1991, стр. 64). Базисното доверие се изгражда, когато нуждите на бебето редовно се удовлетворяват от една и съща фигура с предсказуемо поведение, реакции, настроения и прояви на гняв.

Темпераментът на бебето оказва влияние върху родителите, но независимо от него, ключът към доброто развитие остава капацитетът на родителите да се адаптират и да реагират адекватно на емоционалните и физическите нужди на детето (Belsky и др., 1998).

1.1. Депресираната майка

За да се разбере как депресията се предава от родителите на децата, е важно да се вземат предвид както екологични, така и генетични фактори. Последните изследвания подчертават сложната взаимовръзка между генетика и среда. Депресията може да кара майките да бъдат по-неорганизирани, напрегнати, раздразнителни, да проявяват повече гняв и да играят по-малко с децата си в сравнение с не-депресираните майки (Reupert и Maybery, 2007). Има доказателства, че майките, които изпитват следродилна депресия повече от шест месеца, се чувстват по-претоварени и определят грижите за новороденото като по-трудни (Campbell, 1999).

Влиянието на майчината депресия върху развитието на познавателните способности на децата остава сложен въпрос. Някои изследвания показват забавяне в развитието на изразителността и мимиките (Cox и др., 1987) и намалена способност за концентрация и изпълнение на прости задачи (Breznitz и Friedman, 1988). Други проучвания не откриват значими различия в развитието на речта или психичното състояние на децата (Pound и др., 1988). Екологичният модел на родителството (Bronfenbrenner, 1977, 1979; Belsky, 1980) предоставя рамка за обяснение на тези привидно противоречиви резултати, като включва отделния родител, семейната система, общността и социално-културните фактори.

Апатията и отчаянието на родителите могат да възпрепятстват способността им да бъдат съпричастни и да откликват адекватно на нуждите на детето. В зависимост от психичното състояние на майката, виковете на бебето могат да бъдат посрещнати с усмивка и успокояващи думи или с празен, нефокусиран поглед, което води до по-честа несигурна привързаност, емоционални и поведенчески нарушения при децата (Хобсън и др., 2005; Cox и др., 1987).

Родителите, които са емоционално недостъпни, могат да предизвикат чувство на тревожност от раздяла, страх и несигурност у детето, както и анормално поведение – люлеене, нарушен сън, нощно напикаване, регрес (психологически механизъм, при който човек несъзнателно се връща към по-ранен етап от развитието си, когато се изправи пред стрес, тревожност или конфликт) по отношение на езиковото развитие и тоалетните навици. Прегледът заключава, че „майчината депресия увеличава риска от детска психопатология, и има основание да се смята, че ранното откриване на депресията при майките, заедно с краткосрочна подкрепа за децата, може да предотврати развитието на заболявания преди те да започнат" (Reiss, 2008, p.1084).

Тежките психични заболявания

Тежките психични заболявания значително увеличават риска за детето. Родителят може да бъде повлиян от халюцинации и налудности (Касин, 1996), да проявява раздразнителност или да бъде емоционално недостъпен. В същото време не всяко дете на родител с психично заболяване развива затруднения – социалната и емоционална среда играят ключова роля за развитието му (Marcenko и др., 2000).

2. Домашно насилие и зависимост

Домашното насилие и злоупотребата с психоактивни вещества създават допълнителни рискове за когнитивното и емоционалното развитие на детето. Сред последствията са регрес (връщане към по-ранни и по-прости модели на поведение и мислене, например детето започва отново да смуче палеца, да се напишква в леглото или да проявява детински капризи) в езиковото обучение, по-бедно интелектуално развитие, нарушения на съня, нощно напикаване и тревожност (Хъмфрис и Houghton, 2008).

2.1. Майката жертва

Изследвания в Англия и Уелс показват, че 30% от домашното насилие започва по време на бременността (Хъмфрис и Houghton, 2008). Това може да има отрицателно въздействие чрез три механизма:

• Наследствени черти: За разлика от психичните заболявания, няма преки доказателства, че наследствеността играе роля в предаването на домашното насилие. Въпреки това съществува връзка между личностовите разстройства на родителите и проявите на насилие (Rutter и Quinton, 1984).

• Увреждане на плода: Жените-жертви на домашно насилие може да имат ограничен капацитет да се грижат за себе си и за бебето поради ниско самочувствие, депресия или контролиращо поведение на партньора (Макфарлън и сътр., 1992; Хестър и Радфорд, 1995; Peckover, 2001): „Просто не ми пукаше. Всичко това беше толкова жестоко, че не остана никаква гордост в мен … загубих бебето… бях едва в 7-ми месец." (NCH, 1994, стр. 47)

• Стрес: Ефектите от майчиния стрес върху детето показват, че брачната дисхармония е свързана с повишена заболеваемост в ранното детство – физически заболявания, нарушения на речта, неврологични дисфункции и поведенчески проблеми (Lou и сътр., 1994).

Децата могат да проявят освен регрес в езиковото обучение и тоалетните навици, но и липса на интерес към заобикалящата ги среда (Хъмфрис и Mullender, 1999), защото страхът от насилствената среда често потиска любознателността и инициативата за изследване на света.

При непредсказуемо и страшно родителско поведение децата могат да проявят симптоми, подобни на пост-травматично стресово разстройство – нарушения на съня, нощно напикаване и люлеене на тялото (Holt и сътр., 2008; Хъмфрис и Houghton, 2008). Децата, които са свидетели на насилие към майката или са преки жертви, проявяват по-силни поведенчески проблеми (Hughes, 1988; Hughes и др., 2001).

2.2. Зависимата майка

Децата са изложени на риск от нараняване, болест или пожар, когато родителите поставят на първо място собствените си нужди от психоактивни вещества или алкохол, или ги оставят на грижите на неподходящи хора. Домът може да се превърне в опасна среда – база за трафик на наркотици или употреба на психоактивни вещества, а понякога и проституция. Стилът на привързаност също се влияе от поведението на родителите. Родители, употребяващи наркотици, често са емоционално недостъпни и срещат трудности да задоволят нуждите на бебето от телесен контакт и любяща грижа (Hogan и Higgins, 2001).

Подкрепящата среда – фактор за психично здраве

Първите пет години от живота са период на огромен потенциал. Стабилна, предвидима и емоционално достъпна среда може да смекчи рисковете, дори при генетична уязвимост. Разбирането на тези процеси не е обвинение към родителите, а призив за ранна подкрепа, защото грижата за психичното здраве на родителите е пряко свързана с психичното здраве и благосъстоянието на детето.

Използвана литература

• Ainsworth, M. D. S., Blehar, M. C., Waters, E., & Wall, S. (1978). Patterns of attachment: A psychological study of the strange situation. Hillsdale, NJ: Erlbaum.

• Belsky, J. (1980). Child maltreatment: An ecological integration. American Psychologist, 35(4), 320–335.

• Belsky, J., & Fearon, R. M. P. (1998). Precursors of attachment security. Journal of Child Psychology and Psychiatry, 39(3), 347–365.

• Bowlby, J. (1969). Attachment and loss: Vol. 1. Attachment. London, UK: Hogarth Press.

• Bronfenbrenner, U. (1977). Toward an experimental ecology of human development. American Psychologist, 32(7), 513–531.

• Bronfenbrenner, U. (1979). The ecology of human development. Cambridge, MA: Harvard University Press.

• Campbell, S. B. (1999). Behavior problems in preschool children: A review of recent research. Journal of Child Psychology and Psychiatry, 40(1), 17–38.

• Cox, A. D., Puckering, C., Pound, A., & Mills, M. (1987). The impact of maternal depression in young children. Journal of Child Psychology and Psychiatry, 28(6), 917–928.

• DeVoe, E. R., & Smith, E. L. (2002). The impact of domestic violence on children. Journal of Interpersonal Violence, 17(10), 1080–1101.

• Fahlberg, V. (1991). A child's journey through placement. Indianapolis: Perspectives Press.

• Hobson, R. P., Patrick, M., Crandell, L., García-Pérez, R., & Lee, A. (2005). Personal relatedness and attachment in infants of mothers with borderline personality disorder. Development and Psychopathology, 17(2), 329–347.

• Hogan, D., & Higgins, L. (2001). When parents use drugs: Key findings from a study of children in the care system. Child & Family Social Work, 6(4), 281–289.

• Holt, S., Buckley, H., & Whelan, S. (2008). The impact of exposure to domestic violence on children. Child Abuse & Neglect, 32(8), 797–810.

• Hughes, H. (1988). Psychological and behavioral correlates of family violence in child witnesses and victims. American Journal of Orthopsychiatry, 58(1), 77–90.

• Humphreys, C., & Houghton, C. (2008). The research evidence on children exposed to domestic violence. Australian Domestic & Family Violence Clearinghouse.

• Humphreys, C., & Mullender, A. (1999). Children and domestic violence. Child & Family Social Work, 4(2), 107–116.

• Lou, H. C., Hansen, D., Nordenbo, A., Pryds, O., Jensen, F., & Nim, J. (1994). Prenatal stressors of human life affect fetal brain development. Developmental Medicine & Child Neurology, 36(9), 826–832.

• Marcenko, M. O., Hook, J. L., Romich, J. L., & Lee, J. S. (2000). Multiple jeopardy: Poor, economically disconnected, and child welfare involved. Child Welfare, 79(4), 343–363.

• Murray, L., Fiori-Cowley, A., Hooper, R., & Cooper, P. (2001). The impact of postnatal depression on infant development. Journal of Child Psychology and Psychiatry, 42(5), 623–634.

• Peckover, S. (2001). Supporting and policing mothers: An analysis of the disciplinary practices of health visiting. Journal of Advanced Nursing, 35(3), 369–377.

• Pound, A., Puckering, C., Cox, A. D., & Mills, M. (1988). The effect of maternal depression on children's language development. Journal of Child Psychology and Psychiatry, 29(5), 647–660.

• Reiss, D. (2008). The transmission of mental disorders within families. Annual Review of Clinical Psychology, 4, 1081–1104.

• Reupert, A., & Maybery, D. (2007). Families affected by parental mental illness. Advances in Mental Health, 6(1), 23–36.

• Rutter, M. (2006). Genes and behavior: Nature–nurture interplay explained. Oxford: Blackwell Publishing.

• Rutter, M., & Quinton, D. (1984). Parental psychiatric disorder and children's outcomes. Psychological Medicine, 14(4), 853–880.

• Tienari, P., Wynne, L. C., Sorri, A., et al. (2004). Genotype–environment interaction in schizophrenia-spectrum disorder. British Journal of Psychiatry, 184, 216–222.