Телесните симптоми – послания от несъзнаваното към съзнаваното

Какво представлява психосоматиката?

Все повече хора усещат в тялото си неща, които лекарите не могат да обяснят само с физиология: стягане в гърдите, болки в стомаха, главоболия, кожни реакции. Това не означава, че симптомите са „в главата ни“. Означава, че тялото участва активно в начина, по който преживяваме емоциите си.

Психосоматиката изследва именно тази връзка – какво се случва, когато психиката не успява да понесе напрежението и то преминава в тялото. Телесните симптоми са послание от несъзнаваното към съзнаваното, те ни казват, че някога е имало пропуснато или непреработено преживяване (Песешкиян, 2003).

Как възникват психосоматичните симптоми?

Най-общо казано телесните симптоми се появяват там, където думите липсват. Когато човек не може да назове емоцията си или да я превърне в мисъл, тялото се превръща в единствения „говорител“. Вместо „ядосан съм“, се появява стягане в стомаха. Вместо „страх ме е“, идват болки в гърба. Това е начин психиката ни да оцелее, когато няма друг способ да се справи (The Global Psychotherapist).

Ролята на ранните отношения с родителите

Бион дава отговор на този въпрос, чрез проективната идентификация: бебето проектира (проекцията е защитен механизъм, при който несъзнателно приписваме на другите хора емоциите ни, вместо да ги разпознаем като наши собствени, като целта е намаляване на вътрешното напрежение) чувствата, които все още не могат да бъдат осмислени или изразени с думи върху майката. Ако тя е „достатъчно добра“, може да удържи (термин, въведен от Д. Уиникът, описващ начина, по който майката или основният грижещ се създава психологическа и емоционална безопасност за бебето), модифицира и върне тези проекции обратно по такъв начин, че те да станат поносими за психиката на детето (Bion, 1962). Ако това не се случи, емоциите остават „заключени“ в психиката или се проявяват в тялото чрез симптоматика – например болки в тялото, кожни реакции или хронична умора. В много случаи те са свързани с непреработена тревога и силно емоционално напрежение (Bion, 1962; Bronstein, 2010).

Най-чести психосоматични симптоми

• Стомахът – често реагира на неразпознат гняв и напрежение.

• Кожата – отразява усещане за липса на защита или безопасна близост.

• Главоболието – понякога съпътства потисната вина, самообвинение, свръхконтрол.

• Сърцебиенето – идва, когато страхът няма име.

С други думи психосоматичните симптоми често съдържат скрит смисъл – те са отражение на преживявания и емоции, които не са били удържани и модифицирани в ранното развитие.

Какъв е смисълът на психосоматичните симптоми?

Симптомът има двойна функция:

1. Регулативна функция – тялото позволява на психиката да „евакуира“ неизразими емоции, които биха могли да бъдат разрушителни, ако останат само в ума.

2. Семиотична функция – симптомът е сигнал за вътрешен конфликт или травматично преживяване, който тялото предава на външния свят и на самия индивид.

По думите на Песешкиян симптомът е не само знак за вътрешния дистрес, но и покана за внимание към преживявания, които са били изключени от съзнанието.

Болката или кожната реакция не са просто случайни, а носители на психично съдържание, което очаква да бъде разпознато и осмислено.

Психосоматични симптоми или медицинско заболяване?

Психосоматичните симптоми са реални физически оплаквания и винаги трябва първо да бъдат оценени от лекар. Когато медицинските изследвания не откриват достатъчно обяснение за симптомите, може да се разгледа и влиянието на психологически фактори като стрес, тревожност и непреработени емоции.

Психотерапия при психосоматични симптоми

Терапевтичният процес създава пространство за удържане, разбиране и символизация на преживяванията:

• Създаване на безопасно пространство, където пациентът може да изрази несъзнаваното.

• Превръщане на неразпознатите емоции в мисли и символи.

• Свързване на телесните реакции с вътрешния свят и превръщането им в смисъл.

Така симптомът започва да се „чува“ не като сигнал за опасност, а като покана за интеграция на психиката и тялото.

Психосоматичните симптоми като път към разбиране на себе си

Психосоматичните симптоми не са признак на слабост или въображаемо страдание. Те са реални телесни преживявания, които често отразяват вътрешно напрежение, непреработени емоции или дългогодишни психологически конфликти.

Главоболието, стомашният дискомфорт, сърцебиенето, кожните реакции и други психосоматични симптоми могат да бъдат начинът, по който тялото изразява това, което не е успяло да бъде изразено с думи. Вместо да бъдат разглеждани единствено като проблем, те могат да бъдат разбрани като сигнал за необходимост от внимание към вътрешния свят на човека.

Чрез психотерапията тези преживявания постепенно придобиват смисъл, а връзката между емоциите и тялото става по-разбираема. Именно в този процес симптомът престава да бъде единственият носител на страданието и се превръща във възможност за по-дълбоко себепознание и психично развитие.

Заключение

„Телесните симптоми не са каприз, а послание – те ни казват, че някога не е имало кой да удържи нашите емоции, или е имало, но не е знаел как“ (The Global Psychotherapist). Когато това се промени, тялото постепенно спира да „крещи“ – защото вече има кой да слуша.

Използвана литература

Catalina Bronstein. (2010). On psychosomatics: The body as a target of primitive attacks. International Journal of Psychoanalysis, 91(5), 1077–1095.

Фройд, А. [FREUD, A.] (2000). Егото и защитните механизми [The Ego and the Mechanisms of Defence]. София: Лик. [in Bulgarian]

Wilfred Bion. (1962). Learning from experience. London, UK: Heinemann.

Бион, У. Р. [BION, W. R.] (2023). След размисъл [Second Thoughts]. София: Рива. [in Bulgarian]

Уиникът, Д. (2008). От педиатрия към психоанализа (превод на български). София: Център за психосоциална подкрепа.

Песешкиян, Н. [PESESCHKIAN, N.] (2003). Психосоматика и позитивна психотерапия - Том 2 [Psychosomatics and Positive Psychotherapy – Volume 2]. Варна: Славена. [in Bulgarian]

The Global Psychotherapist. (n.d.). Articles on psychosomatics and positive psychotherapy. Retrieved from https://www.positum.org