Болката, която носи смисъл: разкриване на психосоматичните сигнали

Телесните симптоми – послания от несъзнаваното към съзнаваното

Автор: Роза Филева-Хаджова

Все повече хора усещат в тялото си неща, които лекарите не могат да обяснят само с физиология: стягане в гърдите, болки в стомаха, главоболия, кожни реакции. Това не означава, че симптомите са „в главата ни". Означава, че тялото участва активно в начина, по който преживяваме емоциите си.

Психосоматиката изследва именно тази връзка – какво се случва, когато психиката не успява да понесе напрежението и то преминава в тялото. Телесните симптоми са послание от несъзнаваното към съзнаваното, те ни казват, че някога е имало пропуснато или непреработено преживяване (Песешкиян, 2003).

Когато думите липсват

Най-общо казано телесните симптоми се появяват там, където думите липсват. Когато човек не може да назове емоцията си или да я превърне в мисъл, тялото се превръща в единствения „говорител". Вместо „ядосан съм", се появява стягане в стомаха. Вместо „страх ме е", идват болки в гърба. Това е начин психиката ни да оцелее, когато няма друг способ да се справи (The Global Psychotherapist).

Но защо става това?

Бион дава отговор на този въпрос, чрез проективната идентификация: бебето проектира (проекцията е защитен механизъм, при който несъзнателно приписваме на другите хора емоциите ни, вместо да ги разпознаем като наши собствени, като целта е намаляване на вътрешното напрежение) чувствата, които все още не могат да бъдат осмислени или изразени с думи върху майката. Ако тя е „достатъчно добра", може да удържи (термин, въведен от Д. Уиникът, описващ начина, по който майката или основният грижещ се създава психологическа и емоционална безопасност за бебето), модифицира и върне тези проекции обратно по такъв начин, че те да станат поносими за психиката на детето (Bion, 1962). Ако това не се случи, емоциите остават „заключени" в психиката или се проявяват в тялото чрез симптоматика – например болки в тялото, кожни реакции или хронична умора. В много случаи те са свързани с непреработена тревога и силно емоционално напрежение (Bion, 1962; Bronstein, 2010).

Чести психосоматични „сигнали"

• Стомахът – често реагира на неразпознат гняв и напрежение.

• Кожата – отразява усещане за липса на защита или безопасна близост.

• Главоболието – понякога съпътства потисната вина, самообвинение, свръхконтрол.

• Сърцебиенето – идва, когато страхът няма име.

С други думи психосоматичните симптоми често съдържат скрит смисъл – те са отражение на преживявания и емоции, които не са били удържани и модифицирани в ранното развитие.

Скритият смисъл на симптома

Симптомът има двойна функция:

1. Регулативна функция – тялото позволява на психиката да „евакуира" неизразими емоции, които биха могли да бъдат разрушителни, ако останат само в ума.

2. Семиотична функция – симптомът е сигнал за вътрешен конфликт или травматично преживяване, който тялото предава на външния свят и на самия индивид.

По думите на Песешкиян симптомът е не само знак за вътрешния дистрес, но и покана за внимание към преживявания, които са били изключени от съзнанието.

Болката или кожната реакция не са просто случайни, а носители на психично съдържание, което очаква да бъде разпознато и осмислено.

Как терапията помага

Терапевтичният процес създава пространство за удържане, разбиране и символизация на преживяванията:

• Създаване на безопасно пространство, където пациентът може да изрази несъзнаваното.

• Превръщане на неразпознатите емоции в мисли и символи.

• Свързване на телесните реакции с вътрешния свят и превръщането им в смисъл.

Така симптомът започва да се „чува" не като сигнал за опасност, а като покана за интеграция на психиката и тялото.

Когато това се промени, тялото постепенно спира да „крещи" – защото вече има кой да слуша.

Използвана литература

• Catalina Bronstein. (2010). On psychosomatics: The body as a target of primitive attacks. International Journal of Psychoanalysis, 91(5), 1077–1095.

• ФРОЙД, А. [FREUD, A.] (2000). Егото и защитните механизми [The Ego and the Mechanisms of Defence]. София: Лик. [in Bulgarian]

• Wilfred Bion. (1962). Learning from experience. London, UK: Heinemann.

• БИОН, У. Р. [BION, W. R.] (2023). След размисъл [Second Thoughts]. София: Рива. [in Bulgarian]

• Уиникът, Д. (2008). От педиатрия към психоанализа (превод на български). София: Център за психосоциална подкрепа.

• Песешкиян, Н. [PESESCHKIAN, N.] (2003). Психосоматика и позитивна психотерапия - Том 2 [Psychosomatics and Positive Psychotherapy – Volume 2]. Варна: Славена. [in Bulgarian]

• The Global Psychotherapist. (n.d.). Articles on psychosomatics and positive psychotherapy. Retrieved from https://www.positum.org