ЕМОУШЪНЪЛ КОНСУЛТ
Когато паниката се превърне в катастрофално усещане: как да се справим с паник атаките
В днешния несигурен и тревожен свят все по-нашумяла става темата за паник атаките. Но какво всъщност са те и как се обясняват от гледна точка на психодинамиката (термин, описващ как вътрешните психични сили, конфликти и преживявания влияят върху мислите, чувствата и поведението на човека)? Те не са просто „преувеличен страх" – това е комплексно психично и телесно преживяване, което често се свързва с усещане за загуба на контрол, ускорено сърцебиене, задух и дори чувство, че „нещо ужасно ще се случи" (APA, 2022; Barlow, 2002).
За хората, които страдат от паник атаки, дори обичайни ежедневни ситуации могат да станат източник на тревожност. Но с правилната психотерапевтична подкрепа тези епизоди могат да се разберат, овладеят и дори да се предотвратят.
Тревожност срещу паник атака: постепенно напрежение срещу катастрофален страх
Много хора бъркат тревожността и паник атаката, но те по същество са различни явления (APA, 2022):
Тревожност – продължително чувство на напрежение и несигурност, свързано с очакване на бъдещи заплахи. Симптомите включват безпокойство, мускулна напрегнатост, умора и затруднена концентрация. Тревожността може да бъде умерена и дори полезна в ежедневието.
Паник атака – внезапен епизод на интензивен страх или ужас, често без ясна причина. Симптомите са драматични и телесно изразени: сърцебиене, задух, световъртеж, усещане за загуба на контрол. Продължава обикновено няколко минути до половин час.
Ключова разлика: тревожността е постепенна и свързана с очакване, докато паник атаката е внезапна и силна, почти „катастрофална" по усещане (Clark, 1986).
Паниката като вътрешен сигнал: тялото говори, когато умът не може
В психодинамичната перспектива паник атаката може да бъде разбирана като сигнал за вътрешни психични процеси и конфликти, които не са напълно осъзнати. Тя не се разглежда само като реакция на страх, а като израз на напрежение между различни части на психиката.
На първо място, паник атаката може да се разглежда като сигнал за потиснати желания и импулси. Класическата психоанализа разглежда паник атаката не просто като страх, а като сигнал от несъзнаваните части на психиката (несъзнаваното са мисли, чувства и импулси, които не са достъпни за съзнанието, но влияят на поведението). Тревожността е сигнал от Аз-а (психоаналитичен термин за частта от психиката, която балансира между несъзнаваните импулси и изискванията на реалността), че потиснатите импулси се опитват да пробият съзнанието (Freud, 1995).
Паниката може да се разбира и като сигнал за несъзнавани конфликти, свързани със значимите други в ранното детство. Тя може да бъде свързана с интернализирани обекти (вътрешни представи на значими други хора, които влияят на емоционалното преживяване) и преживявания от ранното детство, които се активират при стрес или усещане за загуба на контрол. Тези сигнали често са телесно изразени и имат функция да привлекат внимание към нерешени емоционални конфликти, които психиката не успява да символизира чрез мисли или думи (Brenner, 1975, Abraham, 1924).
В комбинация, Фройд, Абрахан и Бренър ни помагат да разберем, че паник атаката е сложно психично и телесно преживяване, което носи информация за вътрешни конфликти и нуждата от осъзнаване и приемане на емоциите.
Разпад на вътрешната сигурност: катастрофа в психиката
Психиката се изгражда в ранното детско развитие от представите на детето за значимите други, т.нар „вътрешни обекти". Тези обекти могат да бъдат добри – успокояващи и грижовни – или враждебни, и влияят на начина, по който индивидът преживява тревожността. Паник атаката често възниква, когато усещането за сигурност, предоставяно от „вътрешния добър обект", изчезне. Затова паниката често е свързана с примитивна тревожност - тревожност, свързана с ранни емоционални преживявания, често усещана като страх от разпад или унищожение (Klein, 2005). Тревожността в този контекст се преживява като усещане за:
Разпад – усещане, че вътрешният свят се разпада
Унищожение – страх от вътрешно или външно „унищожение"
Загуба на контрол – усещане, че нищо не може да се управлява
Психична смърт – чувство на пълна вътрешна катастрофа (Brener, 1975).
Уилфред Бион (1962) допълва, че когато суровата тревожност не може да бъде понесена и преработена в по-разбираема и поносима форма, тя се проявява чрез интензивни телесни реакции, които пациентът възприема като катастрофални.
Как да бъдете до някого по време на паник атака: подкрепа вместо натиск
Паник атаката може да бъде трудна за човека, който я преживява, както и за околните. Подходящата подкрепа може да помогне на симптомите да се овладеят по-бързо.
Практически насоки:
Останете спокойни — Поддържането на спокойно присъствие може да помогне на човека да се чувства по-сигурен и стабилен. Полезни са кратките и ясни изречения, например: „Всичко е наред, аз съм тук." или „Опитай се да дишаш бавно заедно с мен."
Избягвайте натрапчиви въпроси — Въпроси като „Как си?" или „Спокоен ли си?" могат да се възприемат като натиск по време на паник атака. По-добре е да се фокусирате върху подкрепящи думи и действия, вместо на непрекъснато питане.
Признавайте усещанията — Вместо да омаловажавате преживяването, може да се каже нещо като: „Разбирам, че е страшно, но си в безопасност."
Подкрепете дишането — Може да броите заедно или да насочите вниманието към бавно и дълбоко дишане: „Вдишай… 1, 2, 3, 4… Издишай… 1, 2, 3, 4."
Предложете по-тихо място — Ако е възможно, да бъдете на спокойно място или по-отдалечено от шум и хора може да помогне на нервната система да се успокои.
Използвайте „заземяващи" предмети — Може да предложите на човека да докосне или държи предмет около себе си – например стол, ключ или телефон. Това често помага да се установи контакт с реалността и да се намали напрежението.
Насочване на вниманието — Помагането на човека да се фокусира върху конкретна задача – като броене, рецитиране на стихотворение или изброяване на предмети около него – може да отвлече ума от паническите мисли и да подкрепи усещането за контрол.
Избягвайте физически натиск — Дърпането, разклащането и стискането обикновено не са полезни, освен ако няма непосредствена опасност.
След атаката — Когато паниката отмине, останете до човека и предложете подкрепа. Слушането и присъствието без осъждане са ценни за възстановяването (Barlow, 2002; NIMH, 2022). Присъствието и вниманието, без натиск или досадни въпроси, подпомагат усещането на човека за сигурност и подкрепа, което може да намали интензивността на симптомите.
Как психотерапията може да помогне?
Разбиране на причините — Психотерапевтът помага на пациента да свърже паник атаките с конкретни вътрешни конфликти, травматични преживявания или несъзнавани страхове.
Създаване на безопасно пространство — Терапевтът функционира като „вътрешен добър обект", който позволява на пациента да изрази тревожността си без страх от отхвърляне.
Преодоляване на телесната тревожност — Чрез терапията пациентът постепенно научава техники за овладяване на телесните реакции, като дишане, заземяване и символизация на емоциите.
Дългосрочна стабилност — Целта е не просто да се потисне симптомът, а да се изгради стабилен вътрешен свят, който да намали риска от повторни паник атаки.
Заключение
Паник атаките могат да бъдат ужасяващи, но те са разбираеми и лечими. Чрез психотерапията човек може да научи какво стои зад тези внезапни епизоди на тревожност, да възстанови вътрешната си сигурност и да придобие умения да се справя с кризисни моменти. Не е нужно да се живее в страх – правилната подкрепа прави паниката управляемо преживяване.
Използвана литература
Abraham, K. (1924). Notes on the theory of panic attacks. In P. Gay (Ed.), Psychoanalytic writings of Karl Abraham (pp. 45–62). London, UK: Hogarth Press.
ВАСИЛЕВ, С. [VASILEV, S.] (2021). Съвременна клайнианска психоанализа [Contemporary Kleinian Psychoanalysis]. София: Колибри. [in Bulgarian]
Barlow, D. H. (2002). Anxiety and its disorders: The nature and treatment of anxiety and panic (2nd ed.). New York, NY: Guilford Press.
Bion, W. R. (1962). Learning from experience. London, UK: Heinemann.
Brener, C. (1975). Panic: Psychological and psychodynamic perspectives. New York, NY: Jason Aronson.
Clark, D. M. (1986). A cognitive approach to panic. Behaviour Research and Therapy, 24(4), 461–470. https://doi.org/10.1016/0005-7967(86)90011-2
ФРОЙД, З. [FREUD, S.] (1992). Отвъд принципа на удоволствието [Beyond the Pleasure Principle]. София: Наука и изкуство. [in Bulgarian]
ФРОЙД, З. [FREUD, S.] (1995). Анатомия на чувствата. София: Евразия. [in Bulgarian]
КЛАЙН, М. [KLEIN, M.] (2005). Любов, завист, благодарност [Love, Envy and Gratitude]. София: Лик. [in Bulgarian]
National Institute of Mental Health. (2022). Panic disorder. https://www.nimh.nih.gov/health/topics/panic-disorder