ЕМОУШЪНЪЛ КОНСУЛТ
От малките стъпки до големите сърца: пътят на детето към зрялост и увереност

Има много литература за развитието на децата и това какво се случва в различните етапи на растежа. Например: на една година детето може да казва няколко думи и да се опитва да ходи самостоятелно; на две – използва прости изречения и говори за себе си; на три се отделя сравнително лесно от родителите си, и така нататък. Но какво често липсва в тази литература? Емоционалното развитие – как малкото човече преминава през тези етапи, какви чувства изпитва и какво можем да направим ние, родителите, за да му помогнем да се развие като зряла, уверена и завършена личност. Личност, която уважава себе си и другите, притежава способността да създаде хармонично семейство и да отгледа здраво и щастливо дете.
Вероятно сте попадали на куп скучна и суха литература – вярна, но тежка за четене. Кому е нужно да се мъчи с досадни текстове? Затова ви представяме част от диалог между Робин Скинър – групов и семеен психотерапевт – и Джон Клийз, публикуван в книгата "Семейството и как да оцелеем в него". Този разговор дава практическа и разбираема представа за етапите на емоционалното развитие на детето:
Робин: Погледни на живота като поредица от етапи, през които трябва да преминем. Преминавайки през всеки етап, ние усвояваме определени уроци. Навярно е необходимо задължително да научим уроците за даден етап, за да преминем към следващия.
Джон: Дай пример за някой от по-ранните етапи.
Робин: Докато сме невръстни, всички ние се нуждаем от постоянна любов и грижи, на които може да се разчита. В детството майката обикновено поема най-значителната роля.
Джон: И какво от това?
Робин: Ако майка ни не е била в състояние да полага грижи както трябва, ние самите не се научаваме как да се грижим за другите.
Джон: Наистина ли?
Робин: Да. Ако не сме получили достатъчно доброта и обич, няма да имаме какво да предадем на другите.
Джон: Странна е употребата на думата „научавам се".
Робин: По-голямата част от научаването не е съзнателна. В детството научаването е копиране – човек се оформя по модела на другите, преди всичко според родителите. Ако не получиш определени познания, по-късно ще ти е трудно да ги предадеш на другите.
Джон: Кой е следващият етап?
Робин: Когато започнем да придобиваме самостоятелност и воля, се нуждаем от доброжелателна твърдост и родителски контрол. Бащата става особено важен.
Джон: От което научаваме…?
Робин: Самодисциплината. Без нея не бихме могли да имаме нормални отношения с властта. Ако някога заемем пост, изискващ власт, можем да се люшкаме между слабост и тираничност, ако не сме получили правилна подкрепа в детството.
Джон: А ако родителите са упражнявали властта с обич и твърдост?
Робин: Тогава човек ще умее да се съветва, да взема решения и да променя позицията си при нужда.
Джон: Дай пример за друг етап.
Робин: По-късно се нуждаем от братя, сестри или приятели, за да научим да споделяме, да се справяме с хаоса, да отстояваме себе си. „Самотното" дете или най-голямото, без конкуренция, често не научава тези уроци и среща трудности по-късно.
Джон: Аз съм единствено дете и имам неизживяни моменти от този етап. В по-горното училище ме тормозеха и не умеех да общувам.
Робин: Значи си усвоил уроците, макар и по-късно. Следва етапът на контакта с другия пол. Децата, лишени от него, могат да изпитват несигурност в отношенията си като възрастни.
Джон: Разговорът става автобиографичен. Преживях частни училища и открих, че „момичетата идват от друга галактика".
Робин: Липсата на контакт с другия пол по време на съзряването може да породи нереалистични очаквания. Следващият етап е независимост от родителите и изграждане на социален кръг от връстници. Ако това липсва, хората се прилепват към родителите и трудно изграждат реални връзки.
Джон: Значи уроците трябва да се усвояват на всеки етап. А ако пропуснеш нещо?
Робин: Не е фатално. Може да минеш през етапа по-късно и да усвоиш уроците, като търсиш заместители или подкрепа от други значими хора.
Припомнете си собствените страхове и трудности в детството, мили родители. Отглеждането на дете не е лесно, но е красиво преживяване, което връща към игрите с Мечо Пух, Пипи и Карлсон, към детското желание за живот и нетърпението за следващия вълнуващ ден. Не подценявайте трудностите на децата си – това, което за възрастните е маловажно, за детето може да е огромен емоционален урок. Вниманието, разбирането и емоционалната подкрепа са основата за развитието на една успешна, уверена и завършена личност.
Използвана литература
Skinner, R., & Cleese, J. (2006). Семейството и как да оцелеем в него. София, България: Ciela.
Piaget, J. (1952). The origins of intelligence in children. New York, NY: International Universities Press.
Erikson, E. H. (1963). Childhood and society. New York, NY: W. W. Norton & Company.
