Майката не трябва да е идеална – достатъчно добра е достатъчно

Много родители се тревожат дали трябва да бъдат „идеални“, за да осигурят психично здраве на детето си. Научните изследвания показват, че не идеалната майка, а достатъчно добрата е ключът към развитието на емоционално стабилни и психически здрави деца.

Какво означава „достатъчно добра майка“?

Майката е „достатъчно добра“, когато се грижи за детето си с внимание, любов и разбиране, без да се изисква перфекционизъм. Грешките ѝ са не само неизбежни, но и полезни: те позволяват на бебето да се срещне с реалността постепенно, да развие устойчивост и да се научи да се адаптира.

Съществуват два основни фактора майчината грижа да е „достатъчно добра“:

1. Държане

„Важен аспект на достатъчно добрата майка е нейното „държащо поведение” (Атанасов, 2002, стр. 209), което дава чувство на сигурност. Това е и една от основните функции на майката – чувство на сигурност, наречено „държане” или „удържане”, а провалът в даването на продължителна подкрепа, която е част от майчините грижи, води до тревожност у детето: „Ние сме близо до познатото наблюдение, че най-ранната тревожност е свързана с това човек да е бил държан несигурно… Едно бебе има способността да се чувства ужасно като резултат от провал в нещо, което е в съвсем друга област, т.е. в областта на грижите за бебета.” (Уиникът, 2008, стр. 175).

2. Контейниране

Тук се проявява и идеята на Бион за „контейниране“ – майката действа като емоционален „контейнер“ за чувствата на детето, като приема, осмисля и регулира неговите тревоги, страхове и емоции. Чрез това контейниране детето постепенно започва да разбира и организира вътрешния си свят, без да бъде травмирано от непреработени емоции. Бион, както и Уиникът, подчертават, че майката не трябва да е перфектна, а способна да:

• Приема чувствата на детето, дори когато те са трудни или „неподредени“.

• Осигурява стабилна среда, която да поддържа безопасност и доверие.

• Позволява на детето да опознава реалността постепенно, чрез разбиране, но без прекомерна защита.

Контейнирането позволява на майката да преобразува емоционалните „бури“ на детето в осмислена и поносимa форма, която бебето може да интегрира в развитието си.

Защо детето няма нужда от перфектна майка?

Парадоксално, именно малките и поносими грешки на родителя подпомагат развитието на детето. Ако майката откликва моментално и съвършено на всяка потребност, детето няма възможност постепенно да се срещне с реалността. Според Winnicott развитието изисква бавен преход от състояние, в което нуждите са почти напълно удовлетворявани, към свят, в който съществуват чакане, разочарование и ограничения. Когато тези преживявания са поносими и са подкрепени от сигурна връзка, те не травмират, а подпомагат изграждането на психична устойчивост.

Какво се случва, когато средата не е достатъчно добра?

Ако средата е дефицитна – например липсва стабилна грижа, недостатъчно емоционално разбиране или майката е прекалено несигурна – последствията могат да бъдат сериозни:

1. Неуспех в интеграцията на личността: бебето не успява да свърже частите на себе си в цялостен образ и се появяват първични чувства на несигурност и страх.

„Бебе, което не е имало нито един човек, който да събере частите му заедно, започва живота си с увреждане в собствената си задача за самоинтегриране и може би няма да успее или при всички положение няма да може да подържа интеграцията си с увереност.” (Уиникът, 2008, стр. 237).

2. Дезинтеграция и параноиден потенциал: липсата на разбиране и подкрепа водят до страх и потенциал за психотични прояви.

„Неуспехът на средата точно тук дава на индивида параноиден потенциал.” (Уиникът, 2008, стр. 234).

3. Дисоциации: детето може да не разпознава себе си в различни емоционални състояния.

„Например, съществуват тихите и възбудените състояния. Мисля, че не може да се каже, че едно бебе си дава сметка в началото,… че то е същото то, както когато плаче за незабавно задоволяване…“ (Уиникът, 2008, стр. 239).

4. Фалшив Аз: дефицитната среда и липсата на достатъчно добра майка могат да доведат до създаване на защитен фалшив Аз, който маскира истинското Аз, ограничавайки независимостта и зрелостта:

„Нагаждайки се към изискванията на другите (най-напред майката), детето се превръща в образ, който майката (и другите) имат за него.” (Атанасов, 2002, стр. 212).

4. Рискове за психична болест: забавяния и смущения в ранните стадии на растеж на съвкупността индивид–среда могат да доведат до психотични прояви:

„Психичната болест от психотично естество възниква от забавяния и изкривявания, регресии и смущения в ранните стадии на растеж на съвкупността среда-индивид.” (Уиникът, 2008, стр. 234).

Как изглежда достатъчно добрата майка в ежедневието?

Достатъчно добрата майка не е тази, която никога не греши. Тя може да бъде уморена, да не разбере веднага потребностите на детето или понякога да реагира несъвършено. Важното е да остане емоционално достъпна и да възстановява връзката след неизбежните моменти на неразбиране. Детето не се нуждае от съвършенство, а от предвидимост, сигурност и усещане, че чувствата му могат да бъдат понесени и разбрани.

Заключение

Идеалната майка не съществува – но достатъчно добрата майка, която осигурява любов, разбиране и контейнира емоциите на детето, е основата за психично здраве и емоционална устойчивост. Грешките не са вредни, а полезни – те учат детето на адаптация и среща с реалността.

„Психичната дейност на бебето превръща една достатъчно добра среда в идеална среда… Това, което освобождава майката от нуждата да бъде почти идеална, е разбирането на бебето."

(Уиникът, 2008, стр. 356)

Използвана литература

Атанасов, Н. (2002). Теории психичното развитие в психоанализата. София: проф. Марин Дринов.

Bion, W. R. (1962). Learning from experience. London: Heinemann.

Bowlby, J. (1969). Attachment and loss: Vol. 1. London: Hogarth Press.

Уиникът, Д. У. (2008). От педиатрия към психоанализа. София: Център за психосоциална подкрепа.

Winnicott, D. W. (1971). Playing and reality. London: Tavistock.